Землището на с. Боденец е разположено в предбалканските райони на Северозападна България, в подножието на Врачанския балкан, на северозапад от поречието на р. Искър. През територията му минават " Крапешка бара" , "Върбешка бара" и "Боденски дол".
Село Боденец води своето съществуване отпреди 12-и век. За това свидетелстват разкопките в "Старото селище", намерените сечива, съдовеи керамика. Преди основаването на селото, в неговото землище са живеели траките, за което свидетелстват "Горната могила" и "Долната могила" - погребални могили на знатните тракийци.
Първото селище на с. Боденец е под местността "Кашинец", от Керамичната фабрика до Цветарника. Тази местност се нарича "Старото селище". На това място се откриват основи от битови постройки, керамика, сечиваи съдове. Чумна епидемия обезлюдява селото и оцелелите боденчанитърсят убежище в "Нинова млака" при "Седемте извора".
В землището на "Нинова млака" турците завладяват село Боденец.През цялото време на робството, турският елемент в селото е съвсем слаб. Един спахия, един юзбашия и Юмер ага, който е имал чифлик на "Омеравото".
По-късно през 1865 г. до землището, възниква черкезко селище, на черкези преселени от Кавказ, Русия. Черкезите са подлагали на непрекъснат грабеж имота и добитъка на боденчани, смущавали са неговия живот и труд. Затова селяните издигнали "Черкеската могила", на която поставяли съгледвачи, които предварително съобщавали на населението за предстоящите черкезки набези.
Боденчани са принудени да плащат много данъци и да работят ангария. Един път в годината е събиран десятъка в селския кош. Той се намирал под днешното читалище и е разрушен през 1835 г.
Селото бива опожарено от турците и кърджалиите заради злато, открито от боденчани в местността "Стърчи крак". Оцелелите родове намерили убежище в "Рупите", "Дърта кория".
От 17 в. в с . Боденец започнали да идват преселници: едни са бягали от турците, други от чумата, а трети-търсели плодородна земя. Преселниците са предимно хора балканджии, свободолюбиви и горди, укривали са своето минало и са гледали да нямат имане-вземане с турците. И пак започнали размирни години.
Русите за пръв път идват в с. Боденец на другия ден след освобождението на гр. Враца. На 9 ноември 1877 г. отрядът на полковник Лихтански освобождава Боденец.